Ели през това време работеше в градината – виждах я в далечината, абе апетитна е мамка му, тия дълги крака, това дупе, дори и през анцуг, хубаво изглежда, привлече ми вниманието. Мина денят, вечеряхме заедно всички, но някак почти не говорих с нея, леко загадъчна ми беше, ядосана ли е, темерут ли е, малко безизразна, неемоционална. Аз спах на нейния етаж, в стаята на децата, понеже е свободна, а тя си беше сама в спалнята, леко странно беше, но каквото такова.
Като един от най-смайващите древни градове в Китай, Сиан има своите уникални културни ценности и традиции. В града има изобилие от исторически атракции като теракотената армия, градската стена, кулата с камбанарията, кулата с барабана и пагодата на голямата дива гъска.
Тук разбираме, че човек в своето себелюбие лесно се самозабравя, става неразумен и не вижда истината пред себе си.
- С кой си в къщи? - С един приятел, не се притеснявай – смигна й Митко – намислил съм ти нещо, по така.
Това обстоятелство позамрачи веселото разположение на духа ми. Наставахме да се разплащаме. Когато пред тезгяха на кръчмаря отварях портмонето си, единият чужденец, белоликият, не знам как, също се намери там; забележих, че той успя да хвърли бърз поглед на жълтиците, като пресягаше да вземе тефтерче цигарени книги поличката над тезгяха.
Това е един от най-известните кратки разкази на Елин Пелин. Историята се развива около разговора между селски доктор и млад циганин, които имат по една мечта – единият иска по света да няма болести и бедни хора, а другият иска ??????? ?? ???? да спечели любовта на млада девойка.
"Пътят на любовта" среща българските читатели с най-доброто от Алис Мънро "Финли Донован избива рибата" - разочарованията и триумфите на майчинството "Вълшебното дете" - как да възстановим творческата интелигентност на децата
. По-късно пътуването ви отвежда до най-късото, но най-зрелищно ждрело Чутанг, където ще останете без дъх от невероятните гледки към високите планини от двете му страни.
Наистина се бях поопушил, докато минавах през една махала, където бяха запалили нещо, но веднага ѝ отговорих в същия стил:
И видът на тоя предпазлив другар ставаше още по-тайнствен.
Премио екскурзии
Така се праскаха доста време, в един момент Христина извика:
Когато дойдох на точката на пресрещането, видях, че двамата злодейци идеха през една козя пътека — два-три разкрача ни разделяха само! Тогава закарах по един лудешки начин, без да обръщам внимание на урвестите места, ни на дълбоката пропаст, над която пътят се намери. Като за беда той стана по-лош: препречваха го редове озъбени канари, които образуваха някакви неправилни и невъзможни стъпала по стръмнината му. На едно такова стъпало конят се подхлъзна и падна. Краката ми се закачиха във въжените стремена и аз с ужас разбрах, че изплашеното животно в напъванията си да се повдигне се подхлъзваше и наваляше неудържимо към дълбоката пропаст заедно мене. Нададох вик… В същия миг над главата ми се мярнаха и главите на злодейците… Аз видях, че русият извади камата си… Тозчас усетих, че краката ми се освободиха от фаталните примки, и аз се оттеглих бързо настрана. Конят, хванат за поводника и облекчен от товара си, скокна тутакси на краката си, цял разтреперан от чувството за страшното и избягнато премеждие.
На руски език изразът "човек в калъф" се е превърнал в идиом с негативно значение. Използва се за хора, които се страхуват да се отворят към света и губят много възможности, като никога не напускат зоната си на комфорт.